Гимназията....
Националната хуманитарна гимназия „Св. Св. Кирил и Методий” е една от емблемите на Благоевград. Тя е наследник и правоприемник на Солунската българска мъжка гимназия, основана през 1880 година, и е най-старото средно училище в Югозападна България. Откриването на Солунската гимназия е плод на родолюбивите усилия най-вече на Кузман Шапкарев, който веднага след откриването става главен учител и пръв директор на Гимназията. През първата учебна година функционират само два класа, а през есента на 1881 година се откриват още два. В същата 1881 година на 5 октомври мъжката гимназия се именува на Солунските братя Кирил и Методий. Солунската мъжка гимназия става третата пълна гимназия в българските земи в учебната 1885 - 1886 година след тези в София и Пловдив.
Солунската гимназия се откроява като най-значителния център на българското просветно дело в земите, останали след 1878 година в пределите на Османската империя. Тя е център на съпротивата в областта на просветното дело срещу гръцката и сръбска пропаганди в Македония. Определяна като „майка на всички македонски училища“, Солунската гимназия съдейства за създаването на други български училища в Македония - Класическата гимназия в Битоля (където през 1899 година се премества класическият отдел на Солунската гимназия), Педагогическото училище в Скопие, на много класни и начални училища, в които преподават нейни възпитаници. С историята на Гимназията са свързани имената на множество видни българи, сред които директори – Божил Райнов, Георги Кандиларов, Михаил Сарафов и др., учители – Григор Пърличев, Гьорче Петров, Константин Величков, и възпитаници – Гоце Делчев, Даме Груев, Тодор Александров, Андрей Ляпчев…
След дълго странстване в Струмица, Щип и Петрич Солунската гимназия най-сетне през 1920 година се установява в Горна Джумая, където през 1934 г. се настанява в сградата, подарена й от обществеността на града и която приютява и днешните учители и възпитаници на училището. В годините Националната хуманитарна гимназия се стреми да съхрани авторитета си на водещо средно учебно заведение не само в областта, а и в страната. Нейните възпитаници израстват като достойни граждани и отлични специалисти в различни области на съвременния живот, носейки в себе си частица от неповторимия дух на училището, с което остават съдбовно свързани завинаги.
Солунската гимназия се откроява като най-значителния център на българското просветно дело в земите, останали след 1878 година в пределите на Османската империя. Тя е център на съпротивата в областта на просветното дело срещу гръцката и сръбска пропаганди в Македония. Определяна като „майка на всички македонски училища“, Солунската гимназия съдейства за създаването на други български училища в Македония - Класическата гимназия в Битоля (където през 1899 година се премества класическият отдел на Солунската гимназия), Педагогическото училище в Скопие, на много класни и начални училища, в които преподават нейни възпитаници. С историята на Гимназията са свързани имената на множество видни българи, сред които директори – Божил Райнов, Георги Кандиларов, Михаил Сарафов и др., учители – Григор Пърличев, Гьорче Петров, Константин Величков, и възпитаници – Гоце Делчев, Даме Груев, Тодор Александров, Андрей Ляпчев…
След дълго странстване в Струмица, Щип и Петрич Солунската гимназия най-сетне през 1920 година се установява в Горна Джумая, където през 1934 г. се настанява в сградата, подарена й от обществеността на града и която приютява и днешните учители и възпитаници на училището. В годините Националната хуманитарна гимназия се стреми да съхрани авторитета си на водещо средно учебно заведение не само в областта, а и в страната. Нейните възпитаници израстват като достойни граждани и отлични специалисти в различни области на съвременния живот, носейки в себе си частица от неповторимия дух на училището, с което остават съдбовно свързани завинаги.
