Традиция
Всяка година на 24 май се провеждат концерти и шествия в чест на Светите братя Кирил и Методий. Както всяка, така и тази година НХГ “Св.св. Кирил и Методий” беше един от основните организатори на събитието. Празникът започна с изпращането на абитуриентите в двора на училището, където присъстваше кметът на Благоевград – г-н Камбитов, а после продължи с поздравителен концерт при Операта. За НХГ това е един изключително важен празник, защото Гимназията носи името на Светите братя. Разбира се, за осъществяването на празника помогнаха и учениците - някои носеха табелата на училището, други българското знаме и трети големия портрет на Кирил и Методий.
Eлена Стоилкова, Ха
Eлена Стоилкова, Ха
24 май - най-българският празник /Есе/
Веднага се сещам за „Хелоуин” и за „Св. Валентин”. Едни натрапени празници за българите. Празници, на които се отделя неоправдано голямо внимание. Иначе като погледна в православния календар – почти всеки ден е празник. Не е като да нямаме празници. Често съм слушал израза: „Може да сме безделници, но не сме без празници”.
Съвсем различен е 24 май от останалите. Не че ги подценявам. Ако ги нямаше светите братя, сега щях да пиша това на гръцки, латински, че защо не и на китайски. Чисто исторически погледнато, Солунските братя стоят на висотата на най–добрите ни ханове и царе като Крум, Симеон, Петър I, Иван-Асен. 24 май е празник на писмото и четмото. Словото е това, което ни разграничава от животните и благодарение на него стоим най–високо в природата. Макар и бедни, и малки като държава, си имаме своя азбука, имаме и светите братя. Чрез този празник си припомняме песента „Върви, народе възродени”. Песен, която винаги впечатлява със силата и дълбокия си смисъл. Текст, който не би съществувал, ако нямахме своята азбука. Сещам се за едно стихотворение на Вазов, по-точно една строфа от него: „Език свещен на моите деди, език на мъки, стонове вековни, език на тая дето ни роди за радост не - за ядове отровни.”
Цялата история на България е била силно емоционална. Много, битни мъки, поробвания... Може би затова в нашия език има толкова много думи, чрез които да нараняваме, да унижаваме и заклеймяваме. „Език прекрасен, кой те не руга? И кой те пощади от думи гладки. Вслушвал ли се е някой досега в мелодията на твойте звуци сладки.”
Вазов го е казал най–точно. Въпреки че имаме 10 000 различни обидни думи или словосъчетания в българския език, той си остава уникален. Няма по–мили думи, казани на родиния ни език, от тези на майката към детето си. Няма по–лирични песни от нашите – фолклорните. Изобщо няма нищо по – уникално от нас, българите, и нашия български език.
Александър Марянов, Хб
Съвсем различен е 24 май от останалите. Не че ги подценявам. Ако ги нямаше светите братя, сега щях да пиша това на гръцки, латински, че защо не и на китайски. Чисто исторически погледнато, Солунските братя стоят на висотата на най–добрите ни ханове и царе като Крум, Симеон, Петър I, Иван-Асен. 24 май е празник на писмото и четмото. Словото е това, което ни разграничава от животните и благодарение на него стоим най–високо в природата. Макар и бедни, и малки като държава, си имаме своя азбука, имаме и светите братя. Чрез този празник си припомняме песента „Върви, народе възродени”. Песен, която винаги впечатлява със силата и дълбокия си смисъл. Текст, който не би съществувал, ако нямахме своята азбука. Сещам се за едно стихотворение на Вазов, по-точно една строфа от него: „Език свещен на моите деди, език на мъки, стонове вековни, език на тая дето ни роди за радост не - за ядове отровни.”
Цялата история на България е била силно емоционална. Много, битни мъки, поробвания... Може би затова в нашия език има толкова много думи, чрез които да нараняваме, да унижаваме и заклеймяваме. „Език прекрасен, кой те не руга? И кой те пощади от думи гладки. Вслушвал ли се е някой досега в мелодията на твойте звуци сладки.”
Вазов го е казал най–точно. Въпреки че имаме 10 000 различни обидни думи или словосъчетания в българския език, той си остава уникален. Няма по–мили думи, казани на родиния ни език, от тези на майката към детето си. Няма по–лирични песни от нашите – фолклорните. Изобщо няма нищо по – уникално от нас, българите, и нашия български език.
Александър Марянов, Хб
24 май (Стихотворение)
Слънцето изгрява ... дарява ни с празнични лъчи,
Светото, българското слово навсякъде звучи.
Пролет е ... Цъфтят цветята,
а днес е празникът на Солунските братя.
На Кирил и Методий трябва да благодарим
за езика ни неповторим!
Поклон пред паметта на българските просветители
и признание към всичките учители!
Гергана Стоянова, Ха
Светото, българското слово навсякъде звучи.
Пролет е ... Цъфтят цветята,
а днес е празникът на Солунските братя.
На Кирил и Методий трябва да благодарим
за езика ни неповторим!
Поклон пред паметта на българските просветители
и признание към всичките учители!
Гергана Стоянова, Ха
